Причините за появата на хернията са две основни:

1. Вроденото устройство на коремната стена е с недостатъчно мускулно покритие на определени зони.
2. Придобита или прогресивна нарастваща слабост на опорните тъкани на организма

 

Трябва да се отбележе и наличието на генетичина слабост на съединителната тъкан, която се проявява с различни патологични състояния, с подчертана фамилност, като – плоски ходила, разширени вени на долните крайници, хернии( с подчертана фамилност)

От значение за появата на хернии са: възраст, пол, професия, физически усилия, както и някой заболявания водещи до повишаване на вътрекоремното налягане, като – хронична крашлица, хроничен запек, аденом на простата с затруднение в уринирането, асцит, бременност.

Коремната херния може да стане опасна ако се заклещи. При внезапно притискане на участъци от коремен орган са възможни сериозни последици за живота и здравето на пациента. При настъпило усложнение(заклещване) е наложителна спешна операция.

Кои са признаците за настъпило заклещване на хернията?

Внезапна силна болка, подуване, втвърдяване на хернията и невъзможност да се прибере.

По-късно болките обхващат целия корем, появява се гадене и повръщане.

Имаме бързо влошаване на общото състояние. Необходима е спешна лекарска намеса.

Колкото повече научите и разберете за херниите, толкова по-големи са шансовете ви за добро лечение.

Задайте Вашите въпроси на имейл: k.georgiev@herniorehab.com

Плъзгаща херния е подвид на слабинна херния. Характерното за плъзгащата херния е, че част от херниалния сак е орган от корема. Най-често дебело черво.  Това може да бъде и част от пикочен мехур, матка, яйчник и т.н

Плъзгащите се хернии са по-често срещани при възрастни пациенти. Заболяването има по-голяма давност и имаме значително уголемяване в размерите на хернията.

Най-често срещаната плъзгаща се херния е в лявата слабина.

Плъзгащите се хернии са проблем за пациента, но и сериозно предизвикателство за хирурга.

В хода на оперативната интервенция много важно е да имаме добра анатомична ориентация и при освобождаване на херниалния сак да не се увреди плъзнатия коремен орган.

При възстановяване на плъзгаща слабинна херния, ако се подбере адекватен оперативен метод, оперативните резултати са много добри.

Конците на оперативната рана след извършена херниопластика на слабинна херния се свалят на 8 ден от операцията. Тоест 1 седмица след операцията.

При по-възрастни пациенти, които са трудно подвижни, е уместно в първото денонощие да остане при тях някой техен близък.

Често пациентите си задават този въпрос. Най-сигурният отговор е да си направите консултация с хирург, за да се диагностицира и отграничаването на други заболявания с подобни симптоми.

От понеделник до петък, от 7:30 до 13:30!

Рехабилитацията след хирургичното лечение на ингвинална херния при мъжете, започва още в болницата и продължава у дома. Периодът на рехабилитация за всеки отделен случай има различна времева рамка. За по-добра рехабилитация на пациентите е необходимо те да получават добри болкоуспокояващи медикаменти след операцията.

Основен фактор, който влияе върху продължителността на периода на възстановяване е видът на анестезията при слабинна херния.

 

Няколко часа след операцията при пациенти на които е приложен спинален блок трябва да започнат активно движение в леглото и дихателна гимнастика. Пациента може да се изправи(вертикализира) още същия ден на операцията, или най-късно на следващия ден.

 

Рехабилитацията продължава у дома по изготвена програма. Пациентът не се ограничава в ДЕЖ- дейности от ежедневния живот, като постепенно започва натоварване, ходене, слизане по стълби и изкачване, като се ограничава вдигането на тежести през първите 20 дни след операцията. Добре е да се контролира уринирането  и дефекацията в следоперативния период. Да се приема храна по-често и в по-малки порции. И да не се консумират храни, които предизвикват образуване на газове и запек.

Желателно е след установяването и диагностицирането на най-често срещаната слабинна херния, пациент да се оперира в най-кратки срокове. Продължителното хернио-носителство води до увреждане на структурите на слабинния канал и това затруднява в последствие оперативното лечение.

Следоперативно лечение на слабинна херния – при пациенти, които не извършват тежка физическа работа след края на 1 месец могат спокойно да започнат работа. А пациенти подложени на тежка физическа работа  – минимум 2-3 месеца.

След първоначалната еуфория от навлизането на лапароскопския метод при слабинна херния се установи, че

1. Продължителността на оперативната интервенция при лапароскопската хирургия зависи от кривата на обучение на хирурга
2. Създавайки изкуствен хемоперитонеум с всички последици за увредени пациенти се създава риск за сърдечно-съдовата система
3. Работейки върху слабинния канал чрез лапароскопски достъп има голям риск за увреждане на вътрекоремни органи.

И това наложи хирурзите отново да се върнат към класическия отворен оперативен метод с преден достъп, който създава по-малък риск за пациента, не е необходимо използването на обща анестезия, може да се извърши със спинален блок или локална анестезия и дава много добри, близки и далечни резултати.

 

Оперативните усложнения след извършена лапароскопска ингвинална херниопластика не са толкова малко като % в сравнение с отворения метод.

Най-често(80%) от това заболяване са слабинните хернии или така наречените – ингвинални хернии.

Останалите 20% се падат на: епигастрални, пъпни, следоперативни и други по-рядко срещани хернии като – Шпигелова и лумбална херния.

Появата на хернията е свързана със слаба болка в дадената област на коремната стена при физически усилия, при кашляне, при дефекация и други.

С оформянето на херниалната торбичка се появява подутина, която привлича вниманието на болните.

Характерното е, че подуването и болките се засилват при физически усилия и в края на деня болките са най-силни, а при покой и сутрин подутината може да е изчезнала и да липсва болка.

При широк херниален пръстен при изправено положение подутината се увеличава и оплакванията се засилват.

При вродените хернии при кармачета майките забелязват подутина в областта на пъпа или слабината когато детето плаче и се напъва. Същата подутина изчезва по време на сън.

Излизащите през херниалния отвор коремни органи се притискат и възникват симптомите на болка или тежест.
Естественото развитие на хернията е прогресивно и при нелекувани случаи херниите достигат гигантски размери.

Постоперативната херния се случва в около 20-30% от оперираните пациенти. Симптомите са постепенно подуване в зоната на предходната операция(лапаротомия), дискомфорт засилващ се при физическо натоварване и намаляващ при покой.

Постоперативната херния се получава защото при всяка коремна операция се прерязват тъканите на коремната стена, за да се достигне до болния орган. След извършената оперативна интервенция коремната стена се възстановява с шевове. Зарастването и възстановяването на тъканите е за сметката на съединителна тъка – същата е относителната по-малко устойчива от специфичните тъкани.

Постоперативните усложнения

Инфектиране на оперативната рана е важен фактор за развитието на постоперативна херния.

Други предпоставки за появата на постоперативна херния са недобри шевни материали, недобра оперативна техника, ранно натоварване на пациента, затлъстяването, диабета и различни заболявания, които водят до повишаване на вътрекоремното налягане.

Оперативното лечение на слабинни хернии за здравно осигурени пациенти е безплатно, тоест по клинична пътека. Здравната каса не поема стойността на използваното херниално платно. Същото се заплаща от пациента. Стойността на платното при слабинна херния се движи от порядъка на 60-180лв .

Следоперативните хернии най-често се появяват в първата година след операцията, но е възможно и по-късно.

При херниална пластика на следоперативна херния в 95% при извършването му се използват херниални платна. Пластиките със собствени тъкани, тоест без използване на платно, имат висок риск от появата на нова херния.

С навлизане на лапароскопските техники при оперативното лечение на следоперативна херния, болничния престой се намалява и възстановяването е по-бързо. При конвенционалните оперативни методи се налага да се прави голям разрез, дисекция в дълбочина и ширина на тъканите, което води до коремна травма и до по-чести усложнения.

Постоперативната херния може да бъде усложнена с инфекция на херниалното плътно, което води до продължителен следоперативен период, дълго време ползване на антибиотици, а понякога се стига и до отстраняване на плътното.

При лекаря на първо място се извършва оглед в съответната слабинна зона – за подутина. Пациентът се подканва да се напъне и покашля, за да се провери подутината, дали увеличава размерите си. С показалеца на едната ръка се увлича гънка от кожата на горната част на скротума или от големите срамни устни и се прониква в ингиналния канал, като пациента се подканва да се закашля и палпиращия пръст усеща тласъчните движения на хернията.

После пациента може да се постави в легнало положение, за да се провери дали хернията се прибира спонтанно. При опипване(палпация) на херниалния тумор или подутина се установява нейната консистенция – меко-еластична или твърда.Отдиференцира се слабинната херния от  тумори на тестиса, хидроцеле, епидидимит и от кисти на фуникулос сперматикос. Също така от ингвинален лимфаденит.

Продължителността на операцията при слабинна херния, с отворен класически метод, е в рамките на 45-55 минути.

Отговорът е, че образуваната веднъж херния, нейното стопиране или обратно развитие е невъзможно. Поради наличието на физически закони свързани с повишеното вътрекоремно налягане.

Следоперативно пациента е желателно да се наблюдава 24-48 часа в стационара и в последствие пациента сам трябва да контролира състоянието си и при необходимост да направи консултация по телефона с хирурга. На 30 следоперативен ден се извършва профилактичен преглед от хирурга извършил операцията.

Операция при други здравословни проблеми-

Ако пациентът има доста тежки придружаващи заболявания, които влошават общото му състояние се налага първоначална преценка от хирург и анестезиолог на оперативния риск.

Спиналният блок и локалната анестезия с местен анестетик за слабинна херния са средство на избор при увредени пациенти.

Те се определят от зоната на слабост на коремната стена.
Видове: ингвинална херния, пъпна херния, епигастрална херния, феморална херния, шпигелова херния, постоперативна херния, диафрагмална херния, лумбална херния, херния след лапароскопска операция(портхерния) и парастомиална или колостомна херния

 

Обществената значимост на това заболяване се определя от широкото му разпространение.

Близо 10% от населението никога през живота си не получават никакъв вид коремни хернии.

25% от хирургичната дейност на хирургичните отделения са по повод различните видове хернии.

С развитието на хирургичната наука се засилва интереса към изучаването на херниите и тяхното специфично лечение.

Установено е, че усложненията и рецидивите след оперативно лечение са в широки граници от 15-45%.

Но със създаване на специализирани херниални центрове процента на рецидивите значително намалява, както и броя на усложненията.

Видовете хернии, които са редки малко се познават и крият опасност от неразпознаване и неефективно лечение при липса на недостатъчно опит на хирурга.

Съвременната херниология(науката която изучава и лекува херниите) владее и прилага съвременни, ефективни оперативни методи с много добри близки и далечни резултати.

Пациентите получили подходящия оперативен метод(съобразен конкретно за всеки отделен случай) подобряват качеството си на живот следоперативно.

Съвременния хирург следва да владее и прилага най-ефективните хирургични методи даващи добри резултати.

Ингвинална херния

Тази херния се разполага в слабинната зона. Тя е най-честата херния – 80% от всички видове.

Слаба зона е ингвиналния канал, именно там се намира херниалния сак.

Ингвиналния канал се образува при развитието на плода, когато тестиса се спуска в скротума(торбичката). Тестисът увлича хранещите го кръвоносни съдове и семепровода, които са съдържание на ингвиналния канал.
При жените в този канал се намира облата маточна връзка.

При нормално ембрионално развитие този отвор е защитен от достатъчно надеждни механизми. При унаследена слабост на тази защита са налице предпоставки за развитие на болестта. Тя е 10 пъти по-честа при мъжете, в сравнение с ингвиналната херния при жени.

Ингвиналната херняи може да бъде едно и двустранна. Среща се при всяка възраст.

При дечица ингвиналната херния е вродена. Тоест не се е затворило каналчето, през което тестиса нормално се спуска в тестикуларната торбичка.

При възраст над 50 години, честотата на слабинната херния нараства значително.

Ингвинална херния, симптоми

Слабинната херния има симптоми на постепенно нарастваща подутина в слабините. Подуването може да започне да слиза към скротума. При жените подуването е към голямата срамна устна. Появява се видима асиметрия на слабината. В началото съобщават за дискомфорт, за пареща болка. Но по-късно когато хернията добре се оформи, болките се засилват при физическо натоварване и изчезват при покой.

Ингвиналната херния се диагностицира с преглед  от хирурга.

За допълнително диагностициране по-рядко се прилагат  инструментални методи -ехография, КАТ.

Ингвиналната херния оперирана в ранен стадий и при липса на усложнения дава добри резултати.

На настоящия етап се прилагат както класическа отворена херниопластика, така и лапароскопска операция. С широкото въвеждане на синтетични мрежи(платна) при оперативното лечение на слабинни хернии броя на рецидивите намалява, подобрява се качеството на живот и имаме нормално протичане на следоперативния период и бързо възстановяване на физическата активност в рамките на 4-5 седмици.